През последните години сегментът на криптовалутите беше белязан от бързо развиващи се регулации в световен мащаб. Европа е важен играч в тази регулаторна еволюция, до голяма степен благодарение на нормативни аткове като Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA) и Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви ( MiCA ). Тези актове поставят основи на крипто компаниите в Европа и влияят на глобалния подход към крипто регулирането. С разрастването на индустрията, отделните подходи на Европа, САЩ и Азия подчертават различни регулаторни философии и приоритети, оказвайки влияние върху това как компаниите се адаптират и развиват във всеки регион.
Какво представляват DORA и MiCA
DORA е предназначена да подобри оперативната устойчивост на финансовите институции, включително крипто компаниите, чрез установяване на стандарти за управление на рисковете за киберсигурността, зависимости от трети страни и устойчивост срещу потенциални смущения включително липса на достъп. В сектор, толкова променлив като криптото, оперативната устойчивост е от решаващо значение за предотвратяване на смущения, както и ограничаване на достъпа до пазара и за защита на активите.
MiCA , от друга страна, предоставя цялостна нормативна рамка за крипто активи, които попадат извън традиционните финансови разпоредби на Европейския съюз. MiCA има за цел да установи ясни и хармонизирани правила за емитентите и доставчиците на криптоактиви, стабилни монети и други токени в държавите-членки на ЕС. Той разглежда аспекти като прозрачност на пазара, изисквания за управление и защита на инвеститорите, опитвайки се да преодолее регулаторната празнина за нетрадиционните активи. В тази връзка може би е редно да се говори и за превръщането на криптовалутите в традиционни активи, особено след като се наблюдава все по-често навлизането им в портфолиото на инвеститорите.
Заедно DORA и MiCA представляват проактивен подход на ЕС за създаване на сигурна, устойчива и добре регулирана среда за крипто компаниите, насърчавайки иновациите, като същевременно смекчава рисковете.
Ключови разлики между Европа, САЩ и Азия в крипто регулирането
Докато Европа се стреми към стабилност и сигурност чрез своите разпоредби, САЩ и Азия са възприели различни подходи, които оформят пейзажа в тези региони.
1. Регулаторна яснота и последователност
– Европа: С MiCA и DORA Европа създава централизирана регулаторна нормативна рамка. Ясните и хармонизирани насоки в целия ЕС дават на компаниите повече предвидимост, позволявайки им да правят иновации в рамките на зададените граници.
– САЩ: За разлика от тях, САЩ са изправени пред по-фрагментирана регулаторна среда. Липсата на ясни федерални насоки означава, че регулациите на щатско ниво често се различават, създавайки несъответствия и предизвикателства за спазване на крипто компаниите. SEC и CFTC също са участвали в регулаторни припокривания и съдебни дела, което добавя допълнителен слой несигурност.
– Азия: Подходът на Азия е разнообразен; страни като Япония и Сингапур въведоха прогресивни регулаторни рамки, докато Китай зае по-рестриктивна позиция, забранявайки повечето дейности, свързани с крипто. Правилата на Япония, например, се фокусират силно върху защитата на потребителите, докато Сингапур се стреми да бъде глобален финтех център с относително отворена позиция.
2. Фокус върху защитата на потребителите и оперативната устойчивост
– Европа: DORA набляга на оперативната устойчивост във финансовите сектори, което я прави уникална, като се фокусира конкретно върху стандартите за устойчивост и сигурност. В комбинация с фокуса на MiCA върху защитата на потребителите, Европа създава стабилна и сигурна среда.
– САЩ: Американските регулатори се фокусират силно върху защитата на инвеститорите, но им липсва координирана нормативна рамка като DORA, оставяйки оперативната устойчивост на преценката на отделните компании. Скорошните сривове на крипто платформи подчертаха пропуските в защитата на потребителите.
– Азия: Много азиатски страни наблягат на защитата на потребителите, особено в по-приятелски настроените към крипто държави. Япония, например, има силен акцент върху защитата на инвеститорите чрез регулации за обмен, докато паричният орган на Сингапур също набляга на стандартите за борба с прането на пари (AML) за крипто фирмите.
3. Баланс иновация срещу съответствие
– Европа: Като предлага ясни регулаторни стандарти, Европа позволява на компаниите да правят иновации в рамките на определени граници. Този подход осигурява сигурност на компаниите, които се съобразяват, като същевременно гарантира, че потенциалните рискове са смекчени.
– САЩ: Регулаторната несигурност в САЩ накара някои компании да се преместят или да проучат възможности в чужбина. Някои базирани в САЩ фирми търсят Европа и по-специално България за по-стабилна среда, където могат да работят с по-голяма регулаторна яснота.
– Азия: Държави като Сингапур насърчават иновациите, като предлагат ясни, но гъвкави насоки, подкрепящи растежа на криптовалутите, без да натоварват компаниите прекалено много със съответствие. Япония е иновативна с лицензирани борси, което я прави една от първите страни, признали законно крипто борсите и токените.
Тенденции в отговорите на крипто компаниите на регулиране в Европа
С ясните насоки, които MiCA и DORA въвеждат в ЕС, компаниите започват да пренасочват фокуса си към съответствие и иновации в Европа. Ето някои нововъзникващи тенденции:
1. Повишен фокус върху киберсигурността и устойчивостта
– Тъй като DORA налага строги изисквания за оперативна устойчивост, крипто компаниите инвестират в усъвършенствани мерки за киберсигурност, системи за управление на риска и стратегии за справяне със зависимости от трети страни. Те също така се фокусират върху инфраструктурата за съответствие, за да се придържат към стандартите на DORA, което повишава тяхната устойчивост и привлекателност на пазара.
2. Преместване в Европа за регулаторна стабилност
– Ясната регулаторна нормативна рамка на Европейския съюз привлича фирми от региони с по-малко дефинирани крипто политики. Компании от САЩ и части от Азия започват да виждат Европа и по-специално България като по-стабилна регулаторна среда за разширяване, особено след като MiCA предоставя рационализиран процес за работа в държавите-членки. Възможността за работа и диалог с регулаторите в България пък прави преместването от подобни фирми още по-желано.
3. Разработване на продукта в съответствие с нормативната рамка
– С изискванията на MiCA за прозрачност на пазара, крипто компаниите изграждат продукти с вградени функции за съответствие, като стабилни монети, които отговарят на изискванията за управление и резерви. Тази промяна помага на компаниите да предлагат продукти, които са законово издържани, надеждни и готови за разнообразна потребителска база. Останалите изисквания във връзка с KYC и AML също предполагат по-висока правна грамотност и обезпечаване на работните процеси.
4. Подобрена защита на инвеститорите и потребителите
– Компаниите вече дават приоритет на прозрачността и защитата на потребителите, като гарантират, че потребителите са наясно с рисковете и оперативните стандарти на платформите. Тази тенденция е в съответствие с изискванията на MiCA за оповестяване и управление, насърчавайки по-безопасно и по-информирано изживяване на потребителите.
Бъдещи последици
Регулаторният напредък в Европа може да проправи пътя за глобални стандарти в крипто регулирането. Подобни тенденции наблюдавахме и при навлизането на GDPR в Европа, като след въвеждането му целият свят започна да обновява нормативните изисквания за работа с лични данни. С основата, която DORA и MiCA осигуряват, други региони могат да последват примера на Европа в създаването на нормативни рамки, които насърчават иновациите в рамките на безопасни, сигурни и устойчиви параметри. Тъй като тези регулации се развиват, крипто компаниите вероятно ще се възползват от по-предсказуема и последователна пазарна среда, която балансира иновациите с отговорния надзор.
В дългосрочен план, докато компаниите се присъединяват към DORA и MiCA , Европа може да се превърне в модел за всеобхватна крипто регулация, водеща до по-унифициран глобален пазар, което би било още по-добре за обикновените потребители и би довело до по-лесен и прозрачен начин на работа.