Ако някога си играл мобилна игра и си се чудил „ама колко реално ми струва тази броня, която дава 120 живот?“ — тази статия е за теб. Европейските институции най-накрая обърнаха внимание на един добре познат, но често подвеждащ аспект от съвременните игри – виртуалните валути в игрите.[1]
Какво са виртуалните валути?
Накратко – това са онези „монети“, „диаманти“ или „кристали“, които купуваш с истински пари, за да отключваш неща в игрите. Те не са просто „част от играта“ – те са реални покупки, но далеч по-замаскирани и подмолни. И точно затова често се използват по начини, които могат да подвеждат играчите.
Какво казват европейските власти?
Европейската мрежа за защита на потребителите (CPC Network) публикува нови основни правила за това как трябва да се предлагат и използват виртуални валути. Ето какво трябва да знаеш:
1. Цените трябва да са ясни
Играеш, харчиш диаманти… ама колко точно пари даде за този скин?
Новите правила казват: всичко трябва да е в реални пари – ясно и точно.
Пример: ако бронята в играта струва 750 диаманта, а 750 диаманта са €5 – трябва ясно да ти пише: „Тази броня струва €5.“
2. Без объркващи валути
Знаеш ли онези игри, където имаш злато, скъпоценни камъни, енергия и „токени“? И ти трябва да обърнеш едното в другото, за да купиш нещо…
Новите правила казват: Стига. Това усложнява нещата и често подвежда потребителя. Ако ще има валута, нека е една и да е ясно какво струва.
3. Не трябва да те карат да купуваш повече, отколкото искаш
Понякога искаш нещо, което струва 300 монети, но минималният пакет, който можеш да купиш, е 1000. Така харчиш повече, отколкото трябва.
Това вече се счита за нелоялна практика. Играчите трябва да имат възможност да купуват само това, от което имат нужда – нищо повече.
А какво става с договорите и правата ти?
Да, дори когато купуваш „кристали“ за €1.99, това си е договор за покупка. Това означава, че:
- Имаш право на ясна информация преди покупка
- Можеш да се откажеш от покупката в рамките на 14 дни – освен ако не си започнал да използваш нещото веднага
- Договорите не могат да бъдат неясни или с „тънък шрифт“ – всичко трябва да е ясно и справедливо
Една от най-важните точки: децата са особено уязвими към подобни търговски практики. Много игри изглеждат детски, но не са създадени с мисълта, че деца могат да ги играят. (А понякога дори изглежда, че са създадени точно с такава цел) Новите правила казват:
- Не трябва да има реклами, които подканят деца да купуват
- Контролите, които ограничават децата, трябва да са включени по подразбиране
- Игри, които разчитат на играчи, харчещи стотици или дори хиляди евро (т.нар. „whales“), ще бъдат гледани под лупа
Новите правила имат една основна цел – да направят игрите по-честни и да ти върнат контрола над това какво купуваш.
Цените в игрите трябва да са ясни!
Не трябва да купуваш повече валута (диаманти, монети, птеродактили, енергия), отколкото искаш
- Имаш право да се откажеш от покупка
- Децата следва да бъдат защитени
- Игрите не могат да те подвеждат с „психологически трикове“
Във връзка с тези „психологически трикове“ нека разгледаме и хазартните похвати в игрите: Ковчежета и прикрити плащания
Много съвременни игри използват механики и психологически трикове, наподобяващи хазарт, за да стимулират потребителите да харчат повече. Един от най-разпространените методи са така наречените ковчежета (кутии за плячка) (loot boxes).
Какво представляват ковчежетата?
Ковчежетата са виртуални сандъци, които съдържат случайни (едва ли) награди. Играчите ги купуват с реални пари или виртуална валута, но не знаят предварително какво ще получат. Това създава усещане за вълнение и очакване, подобно на хазартните игри.
Според проучвания, значителен процент от новите видеоигри включват механики, наподобяващи хазарт. Това включва не само ковчежета, но и други елементи като въртящи се колела, случайни награди и ограничени по време оферти, които стимулират импулсивни покупки. Някои дори ги сравняват с ротативките от казината.
Те съдържат случайни (случайни най-вероятно само за играчите) елементи, така че играчите не знаят какво ще получат, преди да ги отворят, но ще получат нещо. Нещото обикновено е един от тези елементи – козметични, т.е. части от облеклото за герой и т.н., начини за спестяване на време в играта или бонуси за подобряване играта. Ковчежетата за плячка се различават по начина на достъп до тях, цената им, получаването на произволната награда и в съдържанието, което получават играчите. Те са форма на микротранзакция, ако са налични като покупка в играта. Обикновено са по-евтини от останалите елементи, защото получавате случаен артикул. Кутиите за плячка обаче са само една част от пазара за покупки в играта. Техният уникален елемент е случайният механизъм. За други покупки, играчите ще знаят точно какъв артикул ще получат предварително.
Пазарът на само на подобни ковчежета за 2020, само в Англия, е възлизал на 700 милиона британски паунда[2]. Отново от Великобритания виждаме и доклад от далечната 2019 година, в която ясно се е очертала връзката между игрите и хазарта – „Когато са намесени пари, онлайн игрите започват да изглеждат по-малко като игра. Причините, поради които децата харчат пари в игрите, са различни, но до голяма степен са свързани с удоволствието, по-широкия социален натиск и механиката в играта, която нормализира разходите. Този натиск, съчетан с широко разпространеното използване на функции в играта (ковчежета – бел. ред.), които произвеждат случаен избор на предмети, насърчава децата да харчат прекалено много и да загубят представа колко харчат.“[i]
За съжаление в България няма проведени подобни проучвания, но неограничения достъп на деца до мобилни телефони и игрални конзоли, ни навежда на мисълта, че и тук това е разпространена практика.
Хубаво е, че Европейската комисия обръща внимание на тези проблеми. Порочните практики, като :
- Психологически трикове – ефекти, светлини, звуци, “почти спечели”
- Нямащи точна цена – не знаеш колко точно трябва да похарчиш, за да получиш това, което искаш
- Насочени към млади и уязвими потребители
трябва да бъдат преустановени. Хазартът вече не е ограничен до казината. Днес той е навсякъде – по улиците, в телевизията, в YouTube клипове, а от известно време дори в игрите, които децата играят и за които не подозираме. Постоянното облъчване с реклами за залагания, обещания за лесни печалби и психологически манипулации в игрите, създава поколение, което не просто играе, а харчи импулсивно, без да разбира реалната стойност на парите. Трябва да бъдат преустановени тези порочни практики. Няма какво да се лъжем – това не е просто „гейминг“. Това е хазарт, маскиран като забавление. И когато това се случва пред очите ни, не можем да останем безучастни.
[1] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_25_831
[2] Close J and Lloyd J, Lifting the Lid on Loot-Boxes: Chance-Based Purchases in Video Games and the Convergence of Gaming and Gambling (PDF), GambleAware, April 2021, стр. 9
[i] https://assets.childrenscommissioner.gov.uk/wpuploads/2019/10/CCO-Gaming-the-System-2019.pdf