Chat Control: открита заплаха за цифровите права

През 2025 г. Европейският съюз обсъжда отново предложението за т.нар. Chat Control – законодателна инициатива, представена като средство за борба със сексуалното насилие над деца онлайн (CSAM). Въпреки безспорната важност на темата, мнозина експерти, правозащитни организации, европейски институции и ILAC предупреждаваме, че тази инициатива може да се превърне в най-мащабния инструмент за дигитално наблюдение в историята на ЕС.

Какво представлява Chat Control?

Предложението за Регламент за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца изисква от всички доставчици на цифрови услуги – социални мрежи, чат приложения, имейл платформи и услуги за споделяне на файлове – да извършват:

Оценка на риска за разпространение на съдържание, свързано със сексуално насилие над деца;
Автоматично сканиране на съобщения, изображения и файлове, включително такива, изпратени чрез криптирани услуги (end-to-end encryption) (на практика невъзможно);
Докладване на съмнително съдържание към специализиран европейски център;
Премахване или блокиране на съдържание, определено като незаконно;
Съхранение на данни и уведомяване на потребителите при предприети действия.

Тези мерки, според нас, на практика означават въвеждане на масово и безпрецедентно наблюдение на личната комуникация на милиони граждани – което е недопустимо.

Основни рискове

Нарушаване на правото на лична комуникация

Chat Control би задължило технологичните компании да сканират съдържанието на всички съобщения – включително лични, семейни и професионални разговори. Това противоречи на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които гарантират неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни.

Опасност от премахването на криптирането

За да се извършва проверка на криптирани съобщения, системите трябва да имат достъп до съдържанието преди то да бъде криптирано – процес, известен като client-side scanning. Така се отваря възможност за потенциални злоупотреби, пробиви в сигурността и контрол от трети страни. Всички сме изложени на риск по този начин. Криптирането на съобщенията е основополагащо за съвременната ни комуникация. Изключенията при криптирането не съществуват.

Фалшиви сигнали и неправомерни действия

Автоматичните алгоритми могат да маркират обикновени изображения, мемета или частни съобщения като подозрителни. Това крие риск от несправедливи обвинения, блокирани профили и компрометиране на репутации.

Съмнителна ефективност

Организации като EDRi посочват, че няма доказателства, че подобно масово сканиране реално води до по-успешно разкриване на извършители на сексуални престъпления срещу деца. Напротив – престъпните мрежи често се преместват в по-затворени и анонимни пространства, недостъпни за подобни системи.

Икономически и технологичен натиск

Малките и средни европейски платформи биха били изправени пред сериозни финансови и технически предизвикателства, което може да доведе до монополизация на пазара от големите корпорации и намаляване на иновациите в ЕС.

Тук се проявява и традиционният проблем на ЕС със свръхрегулацията. Подобно на други директиви, Chat Control рискува да се превърне в тежест за бизнеса, особено за малки и средни компании, които няма да могат да си позволят сложни сканиращи технологии и правни екипи. Това ще засили зависимостта от големите корпорации, ще спре технологичните иновации и ще постави европейските предприемачи в неравностойно положение спрямо конкуренцията в САЩ и Азия.

За пореден път ЕС изглежда избира пътя на административното свръхрегулиране вместо разумната защита, създавайки пречки за свободния дигитален пазар.

Европейски и български контекст

В Европейския парламент темата предизвика сериозен дебат. Част от депутатите защитават нуждата от твърди мерки срещу онлайн насилието над деца, но други настояват, че не може да се жертва поверителността на всички граждани в името на тази цел.

В България правителството официално подкрепя инициативата Chat Control, въпреки че тя е определяна от експерти като неприемлива и опасна за демокрацията.

Сред българските представители в Европейския парламент само трима депутати се обявиха категорично против предложението:

Радан Кънев,
Кристиян Вигенин,
Рада Лайкова.

Тяхната позиция бе основана на принципа, че борбата със сексуалното насилие над деца не трябва да се използва като претекст за подкопаване на цифровите свободи и масово следене на гражданите.

Баланс между защита и свобода

Проблемът не е сложен: как да защитим най-уязвимите членове на обществото, без да създадем система, която превръща всички останали в обекти на наблюдение.

Законодателството трябва да се фокусира върху ефективно разследване, международно сътрудничество и подкрепа за жертвите, а не върху масово сканиране на лични данни. Също да се работи и по превенция.

Позицията на ILAC – Международен Правен Център

ILAC следи внимателно развитието на Chat Control и участва в обществения дебат, като защитава принципите на цифрова сигурност, свобода на изразяване и защита на личните данни.

Организацията призовава за открито обсъждане и отговорност от страна на институциите, преди да бъдат приети мерки, които биха могли да засегнат основни човешки права. Неприятно е, че българската държава, без да прави необходимото обществено обсъждани и експертни оценки, сляпо подкрепя подобни инициативи.

Въпреки, че към момента Германия се противопоставя и пречи на приемането на CSAM, буди безпокойство това, че вносителят – Дания, ще бъде следващия председател на ЕС и може да се опита отново да прокара спорния законопроект.

Всеки, който желае повече информация или анализ по темата, може да се свърже с:

Слави Танкеин и д-р Гинка Тодорова – представители на ILAC по въпросите на цифровите политики и киберсигурността.