През последните няколко години изкуственият интелект премина отвъд границите на научната фантастика и навлезе в повечето сфери на съвременния живот. От автоматизирани новинарски обобщения до генерирани от ИИ произведения на изкуството и музика, интелигентните алгоритми променят начина, по който създаваме и консумираме информация, дори и да не го разбираме винаги. Но с нарастващия интерес към тези технологични чудеса растат и опасенията за нарушения на авторските права. Вълната от не толкова известни съдебни дела в Съединените щати постави под въпрос данните и обучителните модели на ИИ, като по този начин очерта пътя към сблъсък между иновациите и интелектуалната собственост.
Настоящият документален материал предлага подробен поглед към най-значимите правни битки, които формират бъдещето на изкуствения интелект в Америка и създават практика за останалия свят.
ПЪРВИТЕ ПРЕДВЕСТНИЦИ: ЗАКОНОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ОТНОСНО ДАННИ И НОВИНАРСКО СЪДЪРЖАНИЕ
Едни от първите признаци за напрежение в правната регламентация на AI развитието дойдоха от Thomson Reuters Enterprise Centre GMBH и West Publishing Corporation, които заявиха, че техните бази данни с авторско право са били използвани за обучение на AI без надлежно лицензиране. Този спор подчерта ключов проблем: големите езикови модели често разчитат на огромни обеми текстови данни, събирани от интернет — включително цели новинарски архиви, библиотеки от съдебна практика и бази данни — за да развият „интелигентност“. Следва да отбележим, че този спор е от преди цели 4 години, когато все още ИИ не беше масово навлязъл продукт сред хората.
Почти по същото време редица големи новинарски агенции и медии излязоха с подобни твърдения:
- The New York Times
- Raw Story Media и AlterNet Media
- The Intercept
- Daily News, Chicago Tribune Company, Orlando Sentinel Communications Company, San Jose Mercury News, DP Media Network, ORB Publishing и Northwest Publications
- Dow Jones и New York Post Holdings
Те твърдяха, че създателите на ИИ са взели цели статии и заглавия, за да захранват с информация машинно-обучителните модели без изрично разрешение. Това повдигна сложни въпроси за приложимостта на „fair use“ (справедлива употреба) в ерата на автоматизираните методи за събиране на данни.
ДИЗАЙНЕРИ И АВТОРИ: В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО
Подобни опасения изразяват и от други браншове, като например визуалния и по-точно – Sarah Anderson, Karla Ortiz, Grzegorz Rutkowski, Gregory Manchess, Gerald Brom, Jingna Zhang, Julia Kaye и Adam Ellis като са завели дела с обвинения, че техните произведения на изкуството са копирани и преработени от инструменти за AI-генериране на изображения. Друго нашумяло дело бе на Getty Images, една от най-големите в света банки за продажба и съхранение на „стокова“ фотография, която обвини AI компании, че са присвоили и възпроизвели нейния защитен каталог.
Писатели от различни жанрове също започнаха да завеждат дела. Някои от съдебните процеси включват известни автори, както и журналисти, които твърдят, че техни текстове са били използвани масово за обучението на големи езикови модели:
- Richard Kadrey, Sarah Silverman, Christopher Golden, Ta-Nehisi Coates, Junot Díaz, Andrew Sean Greer, David Henry Hwang, Matthew Klam, Laura Lippman, Rachel Louise Snyder, Jacqueline Woodson и Christopher Farnsworth
- Paul Tremblay, Sarah Silverman, Christopher Golden, Richard Kadrey, Michael Chabon, Ta-Nehisi Coates, Junot Díaz, Andrew Sean Greer, David Henry Hwang, Matthew Klam, Laura Lippman, Rachel Louise Snyder, Ayelet Waldman и Jacqueline Woodson
Подобни искове бяха внесени и от широк кръг автори – Jonathan Alter, The Authors Guild, David Baldacci, Kai Bird, Mary Bly, Taylor Branch, Rich Cohen, Michael Connelly, Sylvia Day, Jonathan Franzen, John Grisham и много други – истинска плеяда от големи имена на американската литература. Допълнително се включиха и по-малки, но не по-малко пламенни групи творци като Stewart O’Nan, Abdi Nazemian, Brian Keene, Jason Reynolds и Rebecca Makkai, както и Andre Dubus III и Susan Orlean, подчертавайки, че проблемът обединява както известни белетристи, така и други творци.
Основният аргумент е, че AI технологията се основава на обучение, чрез огромни количества текст без да се осигурява предварително съгласие от авторите — процес, който според ищците подкопава както духа, така и буквата на действащите закони за авторско право.
МУЗИКАЛНА СЦЕНА: CONCORD, UNIVERSAL И ABKCO СЕ ВКЛЮЧВАТ В ИГРАТА
Музикалната индустрия е отдавна кърваво поле за битки с новите технологии — от Napster през 90-те до стрийминг услугите през 2010-те — също реагира бързо. Concord Music Group, Universal Music Publishing Group и ABKCO Music заведоха дела с твърдението, че огромни каталози от песни са били използвани за обучение на AI софтуер за композиране, който може да генерира нови парчета „в стила на“ определени изпълнители.
Малко след това UMG, Sony и Warner — „Голямата тройка“ в музикалния бизнес — заведоха още няколко дела, обвинявайки AI разработчиците в нарушение на авторски права при хиляди записани произведения. Главен спорен момент е, че създадените чрез AI песни, имитиращи гласове или композиции на популярни изпълнители, може да са масово нарушение на авторски права, ако използваните бази данни включват незаконно копирани записи.
РЕЛИГИОЗНИ МЕДИИ И АВТОРИ НА НЕХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕКСТОВЕ
Не само авторите на бестселъри и големите медийни корпорации се почувстваха засегнати. Mike Huckabee, Relevate Group, David Kinnaman, Tsh Oxenreider, Lysa TerKeurst и John Blase потърсиха правата си в съда, твърдейки, че християнски книги и религиозно съдържание са били използвани без съответния лиценз.
Наред с тях, разнообразна група автори на нехудожествени текстове — Paul Lehrman, Linnea Sage и други — насочиха вниманието си към това как дори специализирани материали могат да станат обект на AI. Тази пъстра мозайка от съдебни дела показа, че почти всякакъв вид текст — от религиозни есета до наръчници „направи си сам“ — може да послужи за храна и гориво на следващото поколение AI инструменти.
РАЗСЛЕДВАЩА ЖУРНАЛИСТИКА
Разследващите журналисти също се оказаха засегнати. Center for Investigative Reporting предприе правни действия срещу разработчиците на AI, смятайки, че техните задълбочени разследвания, събирани с години през публични регистри и интервюта, са били използвани в генеративни инструменти без формална договорка и с пълна липса на съгласие от страна на засегнатите.
Наред с това, по-малки, но влиятелни медии, включително Karissa Vacker, Mark Boyett, Brian Larson, Iron Tower Press и Vaughn Heppner, внесоха собствени искове. Те подчертават, че обхватът на предполагаемите нарушения на авторски права включва както новинарски издания и специализирани проучвания, така и творческа художествена литература от независими издателства.
ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ: СКРАПИНГ* И СПРАВЕДЛИВА УПОТРЕБА
В основата на всички тези дела стои въпросът: дали практиката за „скрапинг“ (извличането на текст в големи мащаби от интернет)* на огромни обеми данни (текст, изображения, аудио) от интернет за обучение на AI модели представлява „fair use“ (справедлива употреба) или изисква специално лицензиране? Ищците твърдят, че поглъщането на масивни данни не е безобидна или случайна дейност, а систематично присвояване на защитени материали с цел да се научат алгоритмите как да възпроизвеждат характерни стилове.
В Съединените щати „fair use“ може да защити определени приложения на произведения с авторско право, като сатира, критика или научни изследвания. Но как се прилага този принцип в контекста на AI — особено при автоматизираното събиране и мащабната консумация на данни — все още не е напълно ясно. Критиците твърдят, че способността на технологиите да генерират почти безупречни имитации на стила на автора или музиканта представлява неразрешено присвояване, докато някои разработчици на AI смятат, че обучението, базирано на събраните данни, е съпоставимо с напреднала форма на „четене“, която е защитена от закона.
КАКВО ПРЕДСТОИ: ПРЕГОВОРИ, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ИЛИ СЪДИЛИЩА
Експерти предвиждат сложен и продължителен път занапред. Някои прогнозират, че ще се появят доброволни лицензионни рамки, подобни на тези, постигнати между стрийминг платформите и звукозаписните компании. Други смятат, че Конгресът на САЩ ще се намеси и ще осъвремени съществуващите закони за авторско право, за да внесе яснота как да се събират и използват данни за обучение на AI. Междувременно тези дела са образувани и в ход — обхващащи гиганти в областта на масовите медии, отделни автори, визуални художници, разследващи журналисти и музикални компании — като ще продължат да разчитат на настоящата нормативна уредба.
Залогът е огромен. Ако разработчиците на AI загубят, технологията може да се забави драстично, тъй като компаниите ще бъдат принудени да сключват скъпи лицензионни договори или да поемат сериозни финансови санкции. Ако творците загубят, те рискуват техните произведения да бъдат свободно използвани като гориво за разрастващата се AI индустрия —изграждайки изкуството, журналистиката и музиката по начини, които могат да подкопаят традиционните представи за авторство и интелектуална собственост.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ДЕФИНИРАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА В ЕПОХАТА НА ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ МАШИНИ
Докато изкуственият интелект продължава да разширява своите граници, той ни изправя пред фундаментални въпроси за природата на човешкото творчество и собствеността върху него. От съдебните зали в Ню Йорк и Калифорния до мозъчните тръстове във Вашингтон, дебатът за AI и авторското право ще определи как ще създаваме, разпространяваме и печелим от художествени и интелектуални произведения през XXI век.
Засега, делата, заведени от Getty Images и The New York Times до UMG, Sony и Warner, както и от именити писатели до по-малки дигитални творци, са в различни етапи на съдебните инстанции. Към момента всички изброени дела по-горе не са приключили, а в тях се раждат бъдещите интерпретации на закона за авторско право. Макар юридическата система да се движи бавно, ефектът от тези случаи ще бъде основополагащ — определяйки не само правата на създателите, но и ролята на AI в новата глава на дигиталната революция.
— Материал на Слави Танкеин