Електронната търговия и продажбата от разстояние набират все по-голяма популярност в наши дни. Красивите снимки с артикули на намалени цени и възможността за доставка до дома спомагат за разрастване на търсенето и предлагането в Интернет. Отличителен белег на електронната търговия е, че липсва личният контакт с продавача на търсената стока, което води до различни по вид и размер измами на потребителите. Поръчването от страници във Facebook или Instagram често е съпроводено с измама и вместо желаната стока, потребителят получава стари дрехи и козметика с наложен платеж и без право на преглед, за които дължи заплащане.
Какво следва да направи потребителят, за да предотврати измама?
Най-успешният начин за избягване на измама е разпознаване на фалшиви и измамни страници. При поръчка от определен сайт потребителят трябва да внимава за следното:
1. Страница или сайт, който не предлага доставка с право на преглед е измама. Всички надеждни и реномирани сайтове за електронна търговия дават възможност на потребителя да се запознае с поръчаната от него стока преди заплащане. Съгласно Решение по дело C-681/17 на Съда на Европейския съюз, възможността за преглед на придобитата стока цели да защити потребителя при продажбата от разстояние и внася сигурност относно естеството, характеристиките и доброто ѝ функциониране.
2. Когато се поръчва от страница във Facebook е необходимо да се следи дали страницата е с предназначение за магазин или е отбелязана като фен-страница/страница за интереси. Информацията се съдържа в основното поле „Относно“. Facebook има опции за удостоверяване на оторизирани магазини със синя отметка и проверка на името на страницата. (повечето фалшиви страници са със странни или едносрични имена). Често назад в историята под снимките има и „angry emoji’s“, което също е знак, че има проблем в продавача. Въпреки че некоректните търговци постоянно сменят имената си е полезно да се провери и в Google каква е тази страница и има ли мнения за нея. Instagram е част от Facebook и за него важат същите правила.
3. Продавачът на стоката винаги е от значение. Трябва да се прави разлика между физическо и юридическо лице. При подател физическо лице, възможността за защита е значително по-малка. Информацията за тях по товарителницата е ограничена, докато при юридическите лица се изисква и ЕИК на дружеството, което дава значителен обем данни за изпращача на стоката. Нещо повече, некоректните юридически лица подлежат на множество по-големи санкции за разлика от физическите лица.
3.1. Към настоящия момент съществуват няколко различни вида електронна търговия. Потребителят следва да прави разлика между продажба „бизнес към потребител“ и „потребител към потребител“. При несъответствие и измама в първия случай, отговорността е на юридическото лице, изпратило стоката. При платформи като OLX и Emag, макар и с все по-добри опции за защита, отговорността не е на платформата, а на потребителя изпратил дефектната/различна от поръчаното стока и купувачът трябва да отправи претенциите си към подателя. Докладване на некоректни онлайн търговци може да подаде директно в онлайн платформата на КЗП на адрес: https://kzp.bg/podavane-na-zhalba
4. В Законодателство на Европейския съюз се въведоха множество разпоредби с цел по-голяма защита на потребителите (Директива 2002/65/ЕО за дистанционната търговия на финансови услуги, Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите както и Ръководство за Права на потребителите). Всеки електронен сайт за търговия е длъжен да има подробни Общите условия за ползване, политика за личните данни (уредени в Общия регламент за защита на личните данни GDPR) и в повечето случай електронно/телефонно обаждане за потвърждение за поръчката с цел избягване на фалшиви поръчки.
При липсата на някой от тези задължителни реквизити в повечето случай става дума за измама.
Ако потребителят вече е станал жертва на измама
Най-отличителният белег на измамниците в Интернет е поръчката без право на преглед. Това означава, че ако получателят приеме пратката, той е задължен да я заплати независимо, че нейното съдържание не отговаря на поръчаното. В повечето сайтове на най-големите куриерски фирми в България не се съдържа подробна информация за опция за получаване на заплатените пари обратно. Куриерите също не са наясно какво следва да се направи в подобна ситуация. В повечето случай предлагат пратката да бъде върната на подателя с наложен платеж, защото по закон те нямат право да върнат парите на потребителя. Куриерската фирма е посредник между продавача и купувача и дейността й приключва с получаване на пратката. Измамните пратки се изпращат чрез големи куриерски фирми с цел заблуда на потребителя и се оставят в бързи пунктове с готови товарителници, за да не бъдат прегледани от куриер на място.
Всеки потребител трябва да знае, че има изключително кратък срок, за да възстанови на 100% заплатената от него сума. Получаване на заплатените пари обратно без стойността на куриерската услуга е напълно възможно при следване на изброените стъпки:
Най-важното условие е, че при откриване на измамата, потребителят трябва веднага да се обади в централата на куриерската фирма, доставила стоката и да замрази заплатената сума по товарителницата. По закон куриерската фирма има право да замрази парите за 24 часа от съобщаване за измамата. Това може да се случи само, ако подателят не е получил вече парите. Именно бързата реакция на потребителя е ключова за възстановяване на сумата. В случай, че подателят вече е получил сумата, възможността за възстановяване е почти нищожна.
Следващата стъпка е подаване на жалба/сигнал в най-близкото Районно управление на МВР. За улеснение на потребителите в настоящата статия прилагам образец, в който пострадалото лице само да попълни личните си данни и фактическата обстановка по казуса. Със сигнала, регистриран в институциите на МВР, потърпевшото лице следва да отиде в най-удобния за него офис на куриерската фирма и да представи входящия номер. В този момент или ще бъде възстановена пълната сума на потребителя или ще му бъде дадено указание за представяне на резолюция от полицията и след това ще се възстановят парите на потърпевшия.
Полицията, сезирана по случая е длъжна да извърши необходимата проверка и да докладва случая на прокуратурата, при наличие на законовите предпоставки за извършено престъпление по чл. 209 от НК. При получаване на преписката, прокуратурата се произнася по същество. В повечето случаи се касае за малки пратки и суми, за които е неоправдано да се проведе цялостно наказателно производство и тези измами остават ненаказани. Малките колетни пратки с фалшифицирани стоки са проблем в световен мащаб, тъй като ниската им стойност е пречка за търсена наказателна отговорност.
Най-опасната електронна среда за закупуване на стоки са социалните мрежи, според специалисти от полицията. Потребителите трябва да знаят, че Facebook и Instagram са „one point system“ и дори с постановление и резолюция на разследващите органи дадена страница няма да бъде закрита, независимо от становището на държавните органи. Единственият начин за закриване на подобни страници е докладване от самите потребители в системата на социалната мрежа.
Важно е потребителят да знае, че въпреки настъпилата измама има различни начини за защита и за връщане на парите. Дигиталното общество изисква от хората да бъдат по-бдителни и да следят за нарушаване на техните права. Разрастването на интернет потреблението несъмнено ще доведе и до нови и различни техники за измама. Настоящата статия разглежда проблемите, свързани с доставки с наложен платеж. При заплащане с карта и по електронен път, потребителят следва да обърне внимание на други рискове, които ще бъдат разгледани в последващи публикации.