След като девет водещи европейски банки обявиха съвместен проект за емитиране на евро-стейбълкойн, съвместим с регулацията MiCA, пред нас се очертава нов етап в преосмислянето на платежната архитектура в Европа. Това начинание не е просто технологично предизвикателство – то носи със себе си сложни правни, надзорни и стратегически импликации, които заслужават задълбочен анализ.
Проектът е иницииран от конгломерат от банки – сред тях ING, UniCredit, Banca Sella, KBC, Danske Bank, DekaBank, SEB, CaixaBank и Raiffeisen Bank International – обхващащи осем държави-членки на ЕС. Те са учредили ново дружество с местонахождение в Нидерландия, чиято задача ще бъде да управлява издаването и поддръжката на стабилния токен.
Законодателният фон е рамката MiCA – европейският регламент за пазарите на криптоактиви, който от 30 юни 2024 г. вече е в сила. Под MiCA, стейбълкойните се делят на e-money tokens (EMT) и asset-referenced tokens (ART), като всяка категория е обект на специфични изисквания. За e-money токените ключови са лицензът, резервите, пълната прозрачност и публикуването на подробен „white paper“. В случая консорциумът възнамерява да кандидатства за лиценз като институция за електронни пари (e-money institution) и да се подчинява на надзор от холандската централна банка.
Ограниченията по MiCA са по същество сериозни: ежедневен таван за трансакции от €200 милиона, изискване резервите да са „пълно обезпечени“, и налагане на строги правила за управление, отчетност и защита на потребителите. Това е вписване в рамка, където правилата за финансови институции и дигитални активи се припокриват.
Планираният старт е през втората половина на 2026 г. По този начин новият стейбълкойн се явява междинно решение – години преди въвеждането на цифровото евро, което се очаква не по-рано от средата на 2029 г. Въпреки това, той може да играе ролята на катализатор за съзнанието на европейските институции, бизнеси и граждани, че дигиталните платежни средства могат да бъдат надеждни, под законов контрол, и да се развиват наравно с частните решения.
Към момента американските стейбълкойни доминират почти целия пазар – около 99 % от капитализацията на пазара за криптоактиви (пазар стойност около $292 млрд) се пада на тях, докато евро-стейбълкойните са само около €500 млн Интересът на европейските банки е да създадат „европейски отговор“ на този дисбаланс, да намалят зависимостта от чуждестранни решения и да привлекат доверие в рамките на ЕС.
Съществува и стратегическа символика: това не е просто проект с цел печалба – това е амбициозен опит за финансов суверенитет в цифровата ера. Новото дружество ще предложи не само емисия на токена, но и допълнителни услуги като портфейли и други решения, при това с опция за разширяване на консорциума, чрез присъединяване на други участници.
Същевременно проектът възниква докато Tether е лидер в глобалния стейбълкойн пазар, чиято капитализация възлиза на $172 млрд, а компанията зад него се стреми към значително набиране на средства. Това показва какъв мащаб на икономическа мощ стои зад съвременните решения в пространството на дигиталните активи.
От правна гледна точка, предизвикателствата са огромни. Необходимо е да се изгради доверие, да се гарантира непрекъснато спазване на регулаторните стандарти, да се осигурят стабилни резерви, да се управлява оперативният риск и да се съчетае иновацията с консервативността, изисквана от надзорните органи и инвеститорите.
Именно тук ролята на правната рамка и на надзорната среда става централна – без устойчиво регулиране и без яснота в отговорността, дори най-технически добрия проект може да се провали под натиска на регулаторни предизвикателства, интерпретации и недоверие.
Крайният ефект може да бъде от решаващо значение: ако банковият проект успее, ЕС ще може да предложи реална европейска алтернатива на глобалните стейбълкойни, да укрепи своята платежна инфраструктура и да изгради доверие във финансово-технологичния си път. Ако не успее, негативният ефект би бил, че Европа ще остане второстепенен играч в сферата на цифровите финанси.